Бял смърч
Смърчовете са род иглолистни дървета от семейство борови (Pinaceae). Описани са 35 вида смърчове. До петнадесетата година смърчът расте бавно, а на възраст между 40 и 60 години растежът е най-бърз. Иглите на смърча са разположени спирално по клоните, дължината им е от порядъка на 25 милиметра. Имат по едно или две надлъжни каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото за период от 5 до 12 години. Всяка година някои иглички опадат, а други израстват наново. Игличките на смърча за разлика от боровите са по-къси. Шишарките узряват за около една година (най-често през октомври), увиснали са надолу, семената им са заострени и имат дълго крилце. То образува вдлъбнатина с форма на лъжичка, където е прикрепено семето. Ако семето не се посее до 3 години, зародишът загива и покълване е невъзможно.
Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 95 m (ситков смърч или Picea sitchensis) и достига дебелина до 4 m. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Короната му много прилича на боровата, но смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра. Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето.