бяла мура
В България бялата мура достига височина 35 метра и диаметър около 50-60 см. Короната е тяснопирамидална, с къси, слабо възходящи клони, разположени в прешлени. До около 40-50 години кората на бялата мура е гладка, тъмнозелена или зеленикавовиолетова, а след това се напуква плочковидно.
Има тънки, нежни, сивозелени игловидни листа, събрани по 5 в снопче (наречено брахибласт). Мъжките репродуктивни органи са жълтеникави макро спорофити и се появяват в основата на нарастващите клонки. Младите шишарки са зелени или зеленовиолетови, а зрелите - жълтокафяви, цилиндрични по форма. Узряват през октомври на втората година. Семената са с ниска кълняемост и покълват бавно. Бялата мура има ядрова дървесина, с плътност 430 kg